Абсурд

Казват, че насилието и гневът са жестоки, че са пагубни, че са зло.
Убеждават, че любовта е топла, прекрасна, съзидателна.
Но кое причинява повече болка?
Насилието започва с болка и приключва бързо.
Любовта приключва с болка, която не отминава никога.
Да, понякога жестокостта е по-красива и по-привлекателна от любовта.
Ярка, крайна, пронзителна, като светкавица в тъмното нощно небе.
А какво става след нея - никой не може да разкаже....

Самолетът й излетя рано сутрин, точно по изгрев слънцце и право по посока на изгрева. Върховете на сивите планини се оцветиха в нежно розово, също небето.  Дали беше добър знак или просто красив миг, най-нежното природно явление, видяно в момент на откъсване от земята. Несъмнено гледката от малкото прозорче на отнасящата я надалеч от дома машина доносе чувство за вълшебство и умиротворение...

Съвременно бушидо

Пътят на Воина е бил самотен, но и пътят на обикновения човек е самотен, защото всеки има в  себе си Воин. Всеки се бори в живота си, често срещу самия себе си.

Някои Воини са спящи, други са будни.

Будните никога не заспиват отново. Те диктуват на човека отдавна забравения Кодекс на честта, на самосъзнанието. Те напомнят, че съществува морал и норми.

Някои Воини диктуват високо и уверено, други само нашепват.

Какъв е твоят Воин?

Какъв е твоят път?

Ея и Коледа

Идва Коледа. Тя никога не е толкова хубава и желана, когато е, или когато беше, но винаги е прекрасна, когато ще бъде. Тя ще дойде след само няколко дена, тайнствено обвита в снежинки – съвършени миниатюрни творби на изкуството, творения, манифестиращи божествената хармония; обвита в светлинки, които са толкова приятни и уютни, когато ги погледнеш от замръзналата тъмна улица, а те светят и блещукат в нечий домашен прозорец, в нечие обичливо семейство; но най-вече Коледа винаги идва обвита в надежа. Кога и защо се е зародила тази надежа, Ея не знае и не помни. Само чувства всяка зима, че може свободно да открехне сърцето и съзнанието си за нея.

Може би тя пада от небето, заедно с първия сняг, и е, също като него, поздрав от Вселената за сивите, забързани граждани? Ея може само да предполага... и да мечтае през тези дни. До сега в съзнателния и живот, все около Коледа са се случвали едни такива дреебнички, но много слаадки чудеса. За някой прагматичен сив гражданин даже, това не биха били чудеса, а просто случайни срещи със стари познати, внимание от някой бивш любим, запознанство с някой бъдещ любим, добра новина или пък повод за приключение. Дали тези неща имат продължение или пък са завършек – няма значение за Ея. По Коледа те радват, те топлят...те просто се случват. И Ея просто е щастлива.

Упорство, ярост,

Твърдоглавост

Решително обвиват ме от твойте думи.

Безсилие,

Позорна прямост.

Ще съжалявам ли аз за това безумие?!

Покорна ,буйна,

Дръзка?

Коя е истинката същност?

Не знаеш,

Но и аз не знам. 

За жалост, казват, че това е лудост.

Мъгла

И пак е зима, и пак е мъгла, и пак е любов. Любов, симпатия или просто увлечение? Може ли да се определеи в тази приказна непрогледна мъгла? Виждаш само един силует, някъде близо или далеч – не знаеш; върви, меко осветяван от високите светлини, които са като че ли част от нея, на капчици, на кълбета. Знаеш само, че искаш да вървиш до него, защото той ти е страшно любим и също толкова непознат и тайнствен, искаш двамата заедно да споделяте тишината и да се размивате неясни в погледите на другите пешеходи. Дали ги има или ги няма наоколо – няма значение. В мъглата съществувам само аз и този, който върви някъде пред мен или зад мен, но аз искам да върви до мен.

Моля се на далечния кръг на луната да не се разминем пак във времето или в мъглата или в света, което е равносилно на това, да сме далече един от друг, колкото  непознати в паралелни реалности. Защото той не знае за това чувство, както хората в паралелните реалности не подозират изобщо за съществуването едни на други.

И стаята с нейните правилни и ясни очертания отеснява.

И искам да съм в нощния, притихнал, празен парк, който е обвит в мъгла и изглежда безграничен.

 И ако той не е с мен, поне да си представя, че е – просто го е обвила мъгла.

Dualidad

любов по някого, когото няма
носталгия по нещо, което не е било
тъга и радост в едно - сладко и горчиво усещане.

sentir amor por alguien que no está
sentir nostalgia por algo que no ha sucedido
tristeza y felicidad a la vez: es una sensasión dulce y amarga.