Идва Коледа. Тя никога не е толкова хубава и желана, когато е, или когато беше, но винаги е прекрасна, когато ще бъде. Тя ще дойде след само няколко дена, тайнствено обвита в снежинки – съвършени миниатюрни творби на изкуството, творения, манифестиращи божествената хармония; обвита в светлинки, които са толкова приятни и уютни, когато ги погледнеш от замръзналата тъмна улица, а те светят и блещукат в нечий домашен прозорец, в нечие обичливо семейство; но най-вече Коледа винаги идва обвита в надежа. Кога и защо се е зародила тази надежа, Ея не знае и не помни. Само чувства всяка зима, че може свободно да открехне сърцето и съзнанието си за нея.
Може би тя пада от небето, заедно с първия сняг, и е, също като него, поздрав от Вселената за сивите, забързани граждани? Ея може само да предполага... и да мечтае през тези дни. До сега в съзнателния и живот, все около Коледа са се случвали едни такива дреебнички, но много слаадки чудеса. За някой прагматичен сив гражданин даже, това не биха били чудеса, а просто случайни срещи със стари познати, внимание от някой бивш любим, запознанство с някой бъдещ любим, добра новина или пък повод за приключение. Дали тези неща имат продължение или пък са завършек – няма значение за Ея. По Коледа те радват, те топлят...те просто се случват. И Ея просто е щастлива.
